Наследственото право регулира тези правоотношения, които възникват по повод на смъртта на едно лице – наследодател. Основната цел на наследственото право е присъщо на правото стремеж към уреждане по най-справедлив начин възникналите правоотношения във връзка с наследството на починалия. Без правна регламентация би се появило правото на силата, това на най-силния.

Наследственото право урежда както наследяването на правата, така и наследяването на задълженията на починалия наследодател. Наследодателят сам може да определи и кръга на наследниците си и това какви права ще получат от наследството му.

Правото ни урежда две възможности за наследяване – по закон и по завещание или завет.

С оглед  защита на интересите на наследниците по закон и то не на всички, а само на децата, съпруга и родителите на наследодателя, законодателят е предвидил минимум от права (запазена част), с които наследодателят не може да се разпорежда.

Наследството е съвкупност от права и задължения. В много случаи наследството е обременено с повече задължения, отколкото с права и в този случай е необходима правна консултация, с оглед запазването интересите на наследника.